Футбол в България. Уикипедия футбол


Руски футбол – Уикипедия

Футболът е един от най-популярните спортове в Русия. Трима руски футболисти са печелили Шампионската лига с чуждестранни отбори-Игор Доброволский с Олимпик Марсилия,Владимир Бут с Борусия Дортмунд и Дмитрий Аленичев с ФК Порто.

Националният отбор на Русия съществува от 1993,играе като самостоятелна държава за първи път на Мондиал 1994. Тимът заема 13 то място в ранглистата на УЕФА и 17 то място в ранглистата на ФИФА. На Мондиал 1994 отборът отпада в групите, но Олег Саленко става голмайстор на първенството. На Мондиал 2002 отбора отново не успява да прескочи груповата фаза. На Евро 2004 отборът на Русия е единственият, който побеждата шампиона Гърция. Това става в груповата фаза,а мачът завършва 2-1. В квалификациите за Мондиал 2006 Русия е разбита от Португалия със 7-1, като това е най-голямата загуба на отбора в новата му история. Сборная не успява да се класира, след като остава на трета позиция в групата си. На Евро 2008 Русия достига полуфинал,което е и най-големият ѝ успех. В групите завършва на втора позиция, след победи над Швеция и Гърция. На 1/4 финалът пък побеждава Холандия.На 1/2 финал Сборная отпада след загуба от бъдещият шампион Испания. В квалификациите на Мондиал 2010 Русия завършва втора в групата, но отпадат в баража, след загуба от Словения. Отборът успява да се класира за Евро 2012, а Алан Дзагоев и Роман Павлюченко става голмайстори на отбора с 4 попадения.

Националният отбор на СССР е първият европейски шампион по футбол. На финала на първенството, проведено през 1960 г. във Франция, побеждават отбора на Югославия с 2:1. Звездата на отбора е легендарният вратар Лев Яшин, а треньор е Гаврил Качалин. Играят финал на първенствата през 1964, 1972 и 1988 г.За пръв път играят на световно първенство по футбол през 1958 г. в Швеция. До разпадането си през 1991 г. отборът на СССР записва 7 участия, като единственото добро постижение е четвъртото място на шампионата във Великобритания през 1966 г. На олимпиадите в Мелбърн през 1956 г. и в Сеул през 1988 г. СССР завоюват златните медали, бронзови печелят от олимпийските игри през 1972, 1976 и 1980 г.

Отборът на ОНД участва само веднъж на голям форум. Това се случва на Евро 1992. Тимът на ОНД използва флага на МОК, а вместо химн се изпълнява Деветата симфония на Бетховен.

Зенит са шампиони на Русия за 2007 г.

През 1991 е създадена Руска Висша Дивизия, която съществува до 2001 година. Първоначално тя е с 20 отбора, разделени в 2 групи. През 1993 те са намалени на 18, а през 1994 на 16. От 2001 шампионатът се казва Премиер-Лига. Първа Лига е втората дивизия на шампионата. До 1993 тя е била разделена на 3 зони - изток, запад и център - във всяка по 18 отбора. Победителите от всяка зона се класират за Висшата Дивизия. През 1993 в зона запад участват 22 тима, в център 20 и в изток 16. Победителите от зоните играят турнир за влизане във висшата дивизия заедно с последните 3 отбора от нея. От 1998 Първа Лига получава името Първа Дивизия. В първа дивизия отборите играят в една група, а не в три. 2 дивизия е третата по сила дивизия в руският футбол. Тя е разделена на 5 зони-Урал, Запад, Център, Изток и Юг. От 1994 до 1997 съществува Руска Трета Лига. Тя се е състояла от 6 зони. През 2001 година е основано Първенството на дублиращите отбори. Първият шампион е Ротор Волгорград. През 2007 първнството на дублиращите отбори е заменено от Младежкото Първенство.

Шампионатът на СССР по футбол е основан 22 май 1936 година. Първи шампион се явява ФК Динамо (Москва). В цялата история на съветския шампионат единствено отбори на Киргизката ССР и Туркменистанската ССР, както и съществувалата само 16 години Карело-финска ССР не са участвали във висшата лига на СССР.

Купата на Русия

В купата участват всички отбори от РФПЛ, 1 дивизия и 2 дивизия. От сезон 2007/08 в купата играят и победителите от аматьорската лига. Победителите се излъчват по система на отстраняване, като се играе една среща. Победителят в нея продължава напред. Любителските тимове започват от фаза 1/512 финали. Отборите от 2 дивизия започват участието си във фази 1/512,1/256 или 1/128 финали в зависимост от количеството на отборите в съответната зона на дивизията. Отборите от 1 дивизия се включват във фаза 1/32 финал, а тези от Премиер-Лигата-от 1/16 финал. Финалът най-често се провежда в Москва, но през 2009 бива избран стадионът Арена-Химки, който се намира в предградието Химки. През 2010 домакин на финала е стадион Олимп 2 в Ростов на Дон.

Суперкупата на Русия.

Суперкупата на Русия е турнир,който открива началото на сезона в Русия. За суперкупата се борят шампиона на страната и носителят на купата. Най-много пъти суперкупата е била печелена от ЦСКА Москва.

  • Купа на Лигата

Купата на лигата на Русия е състезание,в което участват тимовете от руската премиер-лига. То се е провело само веднъж - през 2003 година. Победител става Зенит,а голмайстор на турнира - Владислав Радимов. Тъй като повечето отбори играят с резерви в купата на лигата,а и турнирът не набира популярност,през 2004 РФС решават да прекратят съществуването му.

  • Купа на Професионалната футболна лига

Купата на ПФЛ е турнир организиран от професионалната футболна лига на Русия. Той се провежда от 2003 година. Нито един тим не е печелил купата на ПФЛ 2 пъти. В него участват победителите от петте зони на 2 дивизия. Победителят в турнира се счита за шампион на 2 дивизия в съответния сезон.Отборите играят всеки срещу всеки по 1 среща. Всички мачове се играят на стадион Лужники. Отборът, събрал най-много точки печели купата и е признат за "Абсолютен шампион на 2 дивизия".

  • Купа на съдружествата

Купата на съдружествата е създадена през 1993 година. Първият победител е ФК Спартак Москва, който побеждава Беларус Минск с 8-0 във финалният мач. От 1993 до 1995 отборите се делят на 4 групи, и победителите в тях отиват на 1/2 финал. През 1995 първите 2 отбора се класират за 1/4 финал. От 1996 до 1998 Динамо Киев печели купата. Между 1999 и 2002 година купата на съдружествата предизвиква най-голям интерес. През 2002 на финала между ФК Спартак Москва и Динамо Киев присъстват 27 000 зрители. Година по-късно ФК Шериф печели трофея, и прекъсва хегемонията на Динамо Киев и ФК Спартак Москва. След това Динамо Тбилиси, Локомотив Москва и Нефтчи Баку печелят купата на съдружествата. През 2009 Шериф печели трофея за втори път. Най-много попадения в историята на купата на съдружествата е отбелязал Владимир Бесчастних-20.

  • Купа на първи канал

Първиата купа на 1 канал се играе в Тел-Авив между 5 и 9 февруари 2006. Участват ФК Спартак Москва, ЦСКА Москва,Динамо Киев и Шахтьор (Донецк). Победител става Шахтьор. Играе се по системата "всеки срещу всеки". На следващата година вече се играе в 2 групи по 3 отбора,победителите от които отиват на финала. Освен четирите отбора,участвали през 2006, участват и израелските Макаби Хайфа и Апоел (Тел-Авив).На финала се срещат ЦСКА Москва и Спартак. Армейците побеждават. През 2008 в турнирът се включват Цървена Звезда и Бейтар Йерусалим.Победител става Динамо Киев. От 2009 турнирът не се провежда.

През 1966 ФК Торпедо Москва достига 1/4 финал в КНК. През 1972 Динамо Москва достига финал в същият турнир. Година по-късно Спартак Москва също достига до 1/4 финал в КНК. Червено-белите се класират за 1/4 финалите на КЕШ през 1980 година.

През 1991 Спартак Москва достига полуфинал за КЕШ. Спартаковци успяват да стигнат до 1/2 финалите на Купата на УЕФА през 1992/93 и 1997/98.През 1997 Ротор Волгоград е финалист в турнира Интертото.

През 1998/99 Локомотив Москва достига до 1/2 финал в КНК. Отборът участва 3 пъти в Шампионската Лига, като през 2001/02 и 2002/03 играе в груповата фаза, а година по-късно достига 1/8 финал, но там отпада от Монако. През 2009/10 ЦСКА Москва достига 1/4 финал, след като на 1/8 финала отстранява Севиля. През 2011/12 Русия за първи път има 2 отбора в елеминациите на шампионската лига - Зенит и ЦСКА Москва.

Най-големият успех на руски отбор е спечелването на Купата на УЕФА. Тя е спечелена от ЦСКА Москва(2005) и Зенит(2008).

bg.wikipedia.org

Уикипедия:Игра02/Футбол – Уикипедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Jump to navigation Jump to search Namespace Wikipedia.svg

Участвайте в

приключението

Wikipedia-logo-white.svg     Soccer ball.svg       

„Уикипедия:Футбол“ е втората викторина от проекта Игра на Уикипедия. Можете да прочетете правилата и наградите на викторината за повече информация.

Продължителността на тематичната викторина е една седмица, през която ще бъдат задавани 7 въпроса с различна трудност. Въпросите ще бъдат променяни автоматично в 00:00 ч. всеки ден. С приключването на седмичната викторина започва следващата, която ще е с различна тема и ще бъдат обявявани резултатите от предходната. Начало на играта: 00:00 на 20 януари 2016 г.

Седмичната награда е ваучер за 30 лв. за книжарница или книга до тази стойност, по избор на спечелилия викторината.

ВЪПРОС ЗА ДЕНЯ:
Тази игра е приключила.
№ Въпрос Срок Отговор Участници
1 Кой национален отбор става европейски шампион, след като отпада в квалификациите? 20 януари Дания през 1992 г.[1] 78 [2]
2 Кой е първият мач в историята на европейските първенства за национални отбори, който е решен с дузпи? 21 януари Финалът на ЕП 1976 Чехословакия – Германия (тогава ФРГ)[3] 89 [4]
3 Кой е единственият отбор, отпаднал на Световно първенство по футбол, без да получи гол в в изиграните от него мачове – редовно време и продължения? 22 януари Швейцария на СП 2006[5] 119 [6]
4 Кой мач в историята на футбола довежда до истинска война? 23 януари Салвадор-Хондурас (1969 г.)[7] 110[8]
5 Кой е единственият футболист, играл на два финала на световно първенство с два различни национални отбора? 24 януари Луиджи Монти – с Аржентина през 1930 г. и с Италия през 1934 г.[9] 123 [10]
6 Кои са националните отбори станали световни шампиони на две поредни свои участия на световни първенства? 25 януари Уругвай (1930 и 1950 г.),[11]Италия (1934 и 1938 г.) и Бразилия (1958 r 1962 г.)[12] 111[13]
7 Коя от държавите – европейски шампиони по футбол, за приблизително половин век има само три треньора на националния си отбор? 26 януари Германия[14] 82[15]

Във втората игра победител отново е Иван Пенев, единствения участник със 7 верни отговора. Няколко участника имат по 6 верни отговора:

  • Георги Атанасов
  • Георги Мулешков
  • Момчил Абрашев
  • Нина Милушева
  • Светослав

Общият брой на отговорите за 7-те въпроса от играта е 712. Верните отговори са 353.[16]

Най-труден въпрос: Въпрос №6 с пет верни отговора.

bg.wikipedia.org

Футбол в България – Уикипедия

Футболът е най-популярният спорт в България.

Футболът е представен за първи път в България под побългареното название ритнитоп от швейцарският учители по физкултура Жорж дьо Режибюс, поканени да преподават в страната. Запознаването с новата игра става в двора на Варненската мъжка гимназия в края на учебната 1893-1894 г. Учителят формира два отбора от учениците с по единадесет души. Маркира врати от двете краища на игрището с ученически палта и обяснява на кратко правилата на играта. Поставя кожена топка по средата на терена и дава старт на първата футболна среща някога в България. Следващите дни още няколко групи от класовете в гимназията опитват това ново изживяване.[1] Футболът е представена в София от Шарл Шампо следващата година. Правилата на играта са публикувани на български от швейцарски учители в списание Училищен преглед през 1897 г. и футболът е продължил да набира популярност в началото на 20-ти век. Сред създателите на турския отбор Галатасарай през 1905 г. е бил и българският студент във Висшето училище Благой Балакчиев. Първият български клуб,e Атлас основан 1907г., след него са основани ФК-13 и Спортист през 1909 . следват Славия (София) през 1913 г. и Левски (София) през 1914 г. (източник?)

Националния отбор на България дебютира на 21 май 1924 г. на квалификациите за Летни олимпийски игри 1924, губейки с 0:6 от Австрия във Виена. През 1950-те и 1960-те години българският футбол постига най-големите си успехи на Олимпийските игри, завършвайки трети на Летни олимпийски игри 1956 в Мелбърн, втори на Летни олимпийски игри 1968 в Мексико Сити, както и пети на Евро 1968. През 1962 г. България за пръв път се класира за Световно първенство по футбол. Участвайки на финалите през 1966, 1970 и 1974, отборът е елиминиран, без да запише победа. На Световно първенство по футбол 1986, България стига до 16-тина финал, но все още е без победа. На Световното 1994 е най-големият успех на националния отбор на България - четвърто място, победа над тогавашния световен шампион Германия и първо място в голмайсторската надпревара на Христо Стоичков- Камата.

Корупция[редактиране | редактиране на кода]

Според изявление от 26 ноември 2007 г. [2] на д-р Герхард Капъл, вицепрезидент на Австрийската футболна федерация и главен дисциплинарен инспектор на УЕФА, отборите на цялата "А" група са разследвани от УЕФА за корупция и уреждане на мачове.

Български футболни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Първенство на България[редактиране | редактиране на кода]

Българското първенство се състои от общо 56 групи, разпределени на 5 нива[3][4]:

Ниво

Група(и)

1

„А“ футболна група14 отбора

2

Западна „Б“ футболна група16 отбора

Източна „Б“ футболна група16 отбора

3

Северозападна „В“ футболна група16 отбора

Югозападна „В“ футболна група20 отбора

Североизточна „В“ футболна група18 отбора

Югоизточна „В“ футболна група18 отбора

4

„А“ Областни футболни групи39 на брой (всички са на едно ниво):

„А“ ОФГ Благоевград Струма„А“ ОФГ Благоевград Бистрица„А“ ОФГ Благоевград Места„А“ ОФГ Бургас„А“ ОФГ Варна„А“ ОФГ Велико Търново„А“ ОФГ Видин„А“ ОФГ Враца„А“ ОФГ Габрово Запад„А“ ОФГ Габрово Изток„А“ ОФГ Добрич Запад„А“ ОФГ Добрич Изток„А“ ОФГ Кърджали „А“ ОФГ Кюстендил Осогово„А“ ОФГ Кюстендил Рила„А“ ОФГ Ловеч„А“ ОФГ Монтана„А“ ОФГ Пазарджик„А“ ОФГ Перник Север„А“ ОФГ Перник Юг„А“ ОФГ Плевен„А“ ОФГ Пловдив„А“ ОФГ Разград„А“ ОФГ Русе Запад„А“ ОФГ Русе Изток„А“ ОФГ Силистра „А“ ОФГ Сливен„А“ ОФГ Смолян„А“ ОФГ София (столица) Север„А“ ОФГ София (столица) Юг„А“ ОФГ София Запад„А“ ОФГ София Изток„А“ ОФГ Стара Загора„А“ ОФГ Търговище Изток„А“ ОФГ Търговище Среда„А“ ОФГ Търговище Запад„А“ ОФГ Хасково„А“ ОФГ Шумен„А“ ОФГ Ямбол

5

„Б“ Областни футболни групи10 на брой (всички са на едно ниво):

„Б“ ОФГ Бургас Север„Б“ ОФГ Бургас Юг„Б“ ОФГ Велико Търново„Б“ ОФГ Пазарджик Север „Б“ ОФГ Пазарджик Юг„Б“ ОФГ Плевен Запад„Б“ ОФГ Плевен Изток„Б“ ОФГ Пловдив Север „Б“ ОФГ Пловдив Център„Б“ ОФГ Пловдив Юг
Национална купа[редактиране | редактиране на кода]

Купата на България е български футболен трофей. За неговото спечелване всяка година се провежда турнир, в който участие взимат всички официално регистрирани футболни отбори в България.

Провеждането на турнира за Купата на България започва през 1981 година в чест на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. От 1983 година турнирът става официален и победителят в него получава званието Носител на националната купа, както и правото да представя България в европейския турнир за Купата на носителите на купи. До 1990 г. официалното име на турнира е Купа на Народна република България.

Суперкупа[редактиране | редактиране на кода]

Суперкупата на България е български футболен трофей. Турнирът за спечелване на трофея се състои от един мач и противопоставя носителя на Купата на България и шампиона на страната. В случаите когато шампионът и носителят на купата са един и същи отбор срещу него излиза загубилият финала за купата на България.

Аматьорски турнири[редактиране | редактиране на кода]
Женски турнири[редактиране | редактиране на кода]
  • Женското първенство на България по футбол е футболен турнир за определяне на Шампиона на страната. Участие взимат всички официално регистрирани женски футболни отбори в България.
  • Купа на България - жени
Юношески турнири[редактиране | редактиране на кода]
Други турнири[редактиране | редактиране на кода]
Вече несъществуващи турнири[редактиране | редактиране на кода]

Участия в европейските клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Български клубове участват ежегодно в европейските клубни турнири по футбол.

  • Пайташев, Румен. Футболът в България. // Световна футболна енциклопедия. София, КК Труд, 2001. ISBN 954-528-201-0. с. pp. 10-11.
  • Симеонов, Климент. Футболът в България. София, Медицина и физкултура, 1984. ISBN 06-1755-04-84.

bg.wikipedia.org


Смотрите также